Георги Младенов е продуцент на новинарския блок на Българската национална телевизия „По света и у нас“. Работи като журналист от 25 години, а първото му посещение в БНТ е, когато е бил в трети курс като стажант. Младенов е работил като репортер в БНТ, а по времето на Лиляна Попова напуска и отива в кабелна телевизия "Ден". От 2000 г. той преподава "ТВ новинарство" и води Експерименталното ТВ студио във Факултета по журналистика и масови комуникации. Георги Младенов е син на известният в миналото телевизионен режисьор на забавни предавания Младен Младенов.

Журналистиката ми е тръпка. Разкажете ми малко повече за професията.

Да си журналист е доста интересно. Поне за мен това е най-интересното нещо, защото най-малкото, което е, се срещаш с различни ситуации и различни хора всеки ден. Да си репортер е най-интересно. Много по-интересно е, отколкото да се затвориш в някакъв кабинет като чиновник с работно време от 9 до 5 и да се занимаваш всеки ден с едно и също. Хубавото на журналистиката е, че, от една страна, от тази работа не зависят човешки животи, както е при някои от другите професии, например лекарите. Каквото и да напишете не е проблем, а лекарят, ако обърка нещо, изходът може да бъде фатален.  Но това не означава, че не трябва да сме отговорни, напротив, защото хората разчитат на вас, за да рзаберат истината.

В момента работите за БНТ. Работили ли сте някъде другаде преди това?

Не, не съм. Започнах в БНТ, прекъснах за около 2 години, поради други медии, но за много кратко. Ще прозвучи малко клиширано, но за момента и не само БНТ е единственото място, където човек може да се развива, може да прави това, което иска, и по начина, по който го разбира.

А от колко време съществува медията БНТ?

Създадена е 1959г., миналата година празнувахме 54-годишнина. Първите експерименти са правени отдавна. БНТ е първата телевизия, естествено. Много дълго време беше и единствена с всички плюсове и минуси. После се появи конкуренцията, в което няма лошо. Трябва да има повече телевизии. Отделен е въпросът, тази поява на много медии дали повиши качеството на продукта, или не, не говорим само за телевизията, а и за вестници, сайтове и радиа. Важното е да правите нещата така, както ги разбирате.

Ако трябва да опишете българската журналистиката с няколко думи, кои биха били те?

На моменти е странна. Понякога хората, които четат, слушат и гледат. Зрителите имат усещането, че не се занимаваме с истинските им проблеми.

А кое кара хората да ви нямат доверие?

Понякога се втурваме  в някакви събития повече, отколкото е необходимо, и забравяме други. Може да се каже, българската журналистика, слава богу, израсна много. Има обективност и относителна свобода, даже в сравнение с това, което беше преди доста години, всеки може да пише това, което си иска за добро или лошо .

Понякога наистина доста се втурвате в някои събития. Не мислите ли, че доста се преекспонира със смъртните случаи и катастрофите?

Личното ми е мнение е – да. Зависи, има доста случаи, които прекалено се преекспонират. Примерно да речем, че са се ударили две коли в центъра на София и няма жертви, такива дребни катастрофи има поне още 20. Ако вземем вчерашния случай, в които 5 човека са загинали край Ловеч, и днес продължаваме да се занимаваме с тази история, защото се разследват причините, не се преекспонира, защото в крайна сметка, трябва всеки ден да се показва до какво води несъобразената скорост, защото, доколкото разбрах, това е причината. Така че зависи, когато има тежки произшествия, това трябва да се показва, колкото може повече, за да се вразумят поне малко хората.

Какви са предизвикателствата пред журналиста?

Обективността, разбира се. Това е най-голямото предизвикателство. Друго предизвикателство е да разбират това, което отразяват, защото ако не го разбират, няма да го предадат добре на хората и този отсреща, който гледа, вие в случая, няма да разберете нищо. Това са двете най-голями предизвикателства.

Разговора води: Мирослав МИТКОВ