"Абе да слушат каквото си искат като са си вкъщи, ама какво са ми излезли с тия черни дрехи по улиците поклонниците на Сатаната? Децата гледат!"

Велосипедистите "парадираха", защото искаха велоалеи.

Учителите "парадираха", защото искаха справедливи заплати.

Скинарчетата "парадираха" с голямото си родолюбие.

Мотористите си правят събори, щото ги кефи да са заедно, да са мотористи, и правят кампании да напомнят за физическата си уязвимост на пътя.

Левскарчетата крещят по улиците.

Гейовете обаче не може да "парадират" с "педерастията" си, въпреки че и за тях става въпрос за човешко достойнство, граждански права, физическа безопасност.

"Че ние, хетеросексуалните, парадираме ли?"

Не брато, тия големи сватби се вдигат, щото имат огромно юридическо и икономическо значение. Държим се за ръце по улиците и се натискаме по парковете, за да опазим целостта на държавата и да спасим християнството. Тия постоянни изказвания за "истинския мъж" и "истинската жена" и аз какъв мъжкар съм никак не са парадиране.

"Не ми пречат, ама да не парадират" е булшит и просто не е вярно. Явно ти пречат повече от велосипедистите, скинарите и крещящите футболисти.

Как пък никой не каза:

"Пречат ми, но оценявам демократичните принципи и правото на отделни групи да предизвикват обществен дебат."

Та сега всичките патриоти-християни мислят да се въоръжават. Явно за да опазят децата си от заразен хомосексуализъм и да ги научат, че ако някой те дразни, е добре да забравиш всякакви принципи, да се събереш на групичка с други радетели за детската невинност и да отидеш да го пребиеш.

И след това - на поход срещу всичко противоестествено и нехристиянско: силиконовите гърди, боята за коса, татуировките, дет метъла... Ще изчистим страната от поквара и всички ще се върнем щастливи към моралните идеали на комунизма.

Защо бе, момчета? Има си страни, където хомосексуалността се наказва. В най-честия случай това са страните с най-висока детска смъртност и най-голям брой златни тоалетни на глава от населението. Може би с общи усилия ще ги настигнем.

Автор: Мария Симеонова