Димитър Димов е преподавател в СУ „Петко Рачов Славйков” в Кърджали от 1992 година. Завършва магистърска степен по история и цивилизация и политология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. От 6 години е ръководител на създадената от него школа по история „ИстОрика”, с която непрестанно жъне успехи. Носител е на почетния знак „Неофит Рилски” на Министерството на науката и образованието за 2015 година.


Разговора води: Мирослав Митков 
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия. Неведнъж сме ставали свидетели на потъпкване на историческата памет и националното ни достойнство. Примeр, за който се сещам сега е случаят с македонския журналист. Защо ние, българите, допускаме подобни злодеяния?

-          Свикнали сме, но това не означава че сме се примирили. Просто, приоритетите са други. Журналистите също имат вина. Вижте медиите - в колко от тях се говори за будителите и в колко за Хелуин?! Имам чувството, че сме в друга държава, а не в България. Но съм оптимист - нас ни има и ще ни има…

2.      Господин Димов, защо някак си забравяме миналото си? Сещаме се за героите си по празници като Трети март и Деня на будителите? На какво се дължи това?

-          Дължи се на забързаното ни ежедневие и на още много неща. Не може да се пренебрегне битовизмът, който преобладава в семействата. Хората имат много проблеми, но това не оправдава тази липса на отношение към нашите традиции и историческа памет.

3.      Първи ноември е символ на вяра, символ на спомен за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето. Символ на какво е първи ноември днес? Каква е тежестта на този празник?

-          Почти символична е тази тежест. Как се отбелязва този празник?! Колко хора знаят смисъла му? Жалко е! От нас всички зависи каква ще е ролята му за българската памет в бъдеще.

4.      Каква е ролята на българския учител, и Вашата като учител по история и цивилизация, за разпалване на пламъка, наречен патриотизъм и национално достойнство?

-Огромна! Ние се оказваме последната бариера пред безразличието и апатията, обхващаща младите хора. Ако нас ни няма?! Кой и как ще поддържа тези ценности в младите хора?

5.      Всички знаем за Васил Левски, Христо Ботев, Петко Славейков, Иван Вазов и много други. Но кой е будителят днес?

-          Трябва да сме всички - учители, журналисти, семейство. Позволявам си да кажа, че май само учителите останахме.

6.      През 1886г. Петко Славейков казва: „Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бедний ден...“ Може ли П. Славейков да е актуален и днес? А нужен ли ни е? Не спим ли безгрижно?

-          Цитатът на Славейков и е актуален, и ни е нужен..страшно нужен. Нямаме такива като него сега. Толкова много неща се случват, които ни се отразяват негативно, а ние пасуваме. Но ще се събудим - природата и жаждата за живот го изисква.

7.      Вие и школата Ви непрестанно жънете успехи в областта на историята. Допринася ли извънкласната работа с младите ученици за съхранението и запазване на българското у тях? Как?

-          Искам да благодаря на моите ученици, които чрез изявите си в школата по история показаха какво могат и какво носят в себе си. Щом те го могат, значи и други ще го могат. Младият човек си е млад човек- дай му възможност да избира, не го насилвай и нещата се получават.  Постиженията на Школата  по история са доказателство за думите ми. Затова и съм оптимист за бъдещето ни. Да, трудно ще е - други ценности си пробиват път в нашето общество, но няма народ като нашия. Толкова сме преживели..и сигурно и занапред ще ни е трудно. Но смятам, че си заслужава - има ни от 13 века, знаем как да се борим с трудностите.