Имена като Димитър Маринов, известен още като Митьо Пищова, и Радослав Петров – Радо Шипарката – са някак излишни на фона на дипломацията. Член 93, алинея (2) от Конституцията на Република България гласи, че: „За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в българия“. А в член 3, алинея (2) от Закона за избиране на народно представители, се казва: „ Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода.“ Тоест, виждаме, че в кандидатурите на който и да е вече екскандидат няма основание да кажем, че той е негоден за поста президент на Република България. Най-отхвърляните личности Пищова и Шипарката всъщност бяха едни съвсем легитимни кандидат-президенти. Отделен е въпросът дали мястото им е при политическата класа. Ако говорихме за политическа класа, то тогава и Марешки е излишен. Ако говорим за излишни – има много. Но отговорът ми на твоя въпрос е, че няма негодни. И все пак въпросът ти губи смисъл, ако имаше негодни, Конституцията нямаше да ги допусне.

Марешки. А кой всъщност е той?

Марешки е една съвсем изкуствена, декоративна фигура. Олигарх и милионер, който водише цялата си президентска кампания по изключително гнусен за обществото начин. Всъщност неговата кампания започна доста преди тези на другите кандидати. Говоря за медийния фурор, който той предизвика с евтините цени на горивото и лекарствата. Всичките тези негови действия си имаха предистория, отговаряха на определена замисъл – тоест кандидатурата му за президент, разбира се. Ако трябва да направя аналог със световната политика, бих казал, че Марешки е побългареният вид на Доналд Тръмп. Има много прилики между двамата. Ако се замислим малко по-проницателно, ще стигнем до извода, че „да, та той е българският вариант на Тръмп“.

Тъкмо стигнахме до любимия ми момент, когато ти започваш да лееш критика и да казваш истини, но бих искала малко да се отклоним от българската политика. Кой е Донал Тръмп? Как се водят президентски избори в САЩ?

Първо, Камелия, ще отговоря на първия ти въпрос, защото двата въпроса са разнородни под надслов  Американска политика.

„Умен бедняк няма“ казва народопсихологията. Доналд Тръмп е милиардер. Мисля, че с образователния статус на Тръмп съм повече от ясен. Но Доналд Тръмп е абсолютен аутсайдер спрямо елита на Щатите. Тук искам да вметна факта, че Тръмп се отказа от президентската си заплата, която е 400 000 щатски долара годишно. Той е обикновен човек, въпреки че е милиардер. Женил се за славянски жени, което е върхът на ексцентризма в англосаксонския свят. Тръмп е човек без никакъв политически опит, но бе готов да поеме нелеката задача, а именно да застане начело на най-могъщата сила в света. И го направи. Той е непредвидим. Но самите американци доказаха същото – че и те са непредвидими – гласувайки за него. В началото го представих едва ли не като Айнщайн, дори казах, че няма политически опит. В моите очи той е един много умел политик. Успя много тактично да се възползва от разделението на американската нация. Расист, сексист и какво ли още не... А всъщост това бе една от неговите тактики за победа, която проработи. Казвайки, че ще прогони всички негри, грозните му слова за хомосексуалистите, латиноамериканците, мюсюлманите, бяха едни добре обмислени думи. Той успя да спечели болшинството на бялата раса, хетеросексуалните, фанатично вярващите. И така се стигна до неочакваната победа на републиканеца Тръмп.

Изборите са мръсни и задкулисти по простата причина, че се правят от политиците, които са окалени от собствената си деградация. Американските избори означат, че е дошло време за харчене на пари. Тед Круз заплати 6 милиона долара на фирма за свръхмодерни анализи. Кампанията на Бен Карисън струваше 78 милиона долара. Щабът на Марко Рубио изразходи 105 милиона щатски долара. А Джеб Буш профука 139 милиона щатски долара. Спирам с фактите относно разходите по изборите. Срам за човечеството. Позор за американската нация.

Разсърсващи факти, Мирославе. Винаги съм ценяла това твое качество да умееш да събираш важна информация, която да заинтригува читателя. Снощи във Фейсбук профила си ти изрази недоволството си относно статия на „един от любимите ти сайтове “Клуб Z“, както каза и самият ти. Статията бе озаглавена - „С Тръмп ни очакват неспокойни времена“. Защо?

Камелия, аз в миналото си интервю казах, че журналистиката е фелацио, първите ти две изречения са доказателство, че отново съм казал истината. Извини ме, но не това е начинът да се води разговор. Аз ти обещах, че ще говорим за политика, въпреки недостолепната ми възраст, но аз няма нужда от публично фелацио. Всеки чете това, което иска, запомя това, което иска, отхвърля неудобните факти и така гради своята нишка от знания.

Винаги съм мислил “Клуб Z” за сериозен медиен сайт. Но след излизането на тази новина, бях възмутен от безфактологичното говорене и празното плямпане. Започват да губят читателите си. Връщаш ме малко назад във времето – след редица обслужващи интервюта на журналистката от бТВ Жени Марчева – аз просто спрях да гледам бТВ. Почувствах се дезинформиран. Именно затова изразих негодуванията си. След като стана ясно, че Тръмп е четиридесет и петият президент на САЩ, още на следващия ден той снижи тона си. Загуби се омразата му към черните, хомосексуалните и прочие. Той изпълни целта си – чрез омраза на езика, разбира се. Щяха да настъпят „неспокойни времема“, ако демократката Клинтън беше спечелила. От нея се очаква превръщането на ЕС в 51-вия щат на САЩ. Може би Франция и Германия щяха да изразят своите несъгласия. Сложно е, а и не искам да се превръщам в „Клуб З“ и да гадая. Остра външна политика, ескалиране на руско-американските отношения.

Тръмп е революцията в американската политика. Но дали революцията изяжда децата си, ще видим. Не можем да гадаем, казвайки: "С Тръмп ни очакват неспокойни времена."

Нека отново се върнем на българската политика. Генерал Румен Радев е петият президент на България. Какъв трбябва да бъде един президент? Какви качества трябва да притежава?

Както гласи Конституцията или по точно, както е записано в член 92, алинея (1) – „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“. Изхождайки от тук, стигаме до извода, че президентът е държавен глава, който олицетворява единство. Българският президент трябва да бъде уединител на разделената българска нация. Но пък в член 1, алинея (1) от Конституцията на Република България се казва, че: „България е република с парламентарно управление.“ Което автоматично означава, че правомощията на президента са ограничени. Но в един друг член от Конституцията се казва, че президентът обнародва законите, което е не малко власт.

В ролята си на главнокомандващ, президентът трябва да бъде категоричен в решенията си. Смел и умел дипломат. А в качеството си да представлява Република България в международните отношени се изисква добро владеене на поне един от основните езици, на които се говори в ЕС. Неведнъж сме ставали за смях пред европейската дипломация по простата причина, че пожарникарят Бойко Борисов – не го наричам министър-председятеля, защото той вече е в оставка и е един „генерал“, който освободи мястото си заради друг Генерал – не владее чужд език. Такива хора нямат място, в която и да е била институция. Такива хора не могат да се нарекат политическа класа, а политическа измет.

Явно много обичаш да четеш Конституцията на Република България, за което те поздравявам. Тактично и умело изтъкна, че кандидатурата на Цецка Цачева е негодна за поста президент на Република България. Защо? Коя е Цецка Цачева в твоите очи?

В студиото на бТВ Бойко Борис каза: „Грешката ми е друга – за първи път и аз не се поддадох на популизма и търсех най-подходящия и знаещия човек за президентската институция, а не най-харизматичния. Фандъкова беше избрана за кмет преди една година – защо трябва да го причиняваме това на София. Партията очакваше аз да съм кандидат, след това Фандъкова, обичат я. Аз казах да видим кой е най-подготвеният със законите, с това, което трябва да се върши в президентството. Ще си понеса отговорностите“. Коя е Цецка Цачева ли – това е нехаризматичната грешка на Борисов, който не се поддаде на харизматичния популизъм. Коя е Цецка Цачева... мисля, че всички разбрахме. БКП. РАБФАК. Фалшиви сълзи. Лъжи. И какво ли още не. Гнус ме е да коментирам.

2:0 за БСП. Беше ли изборният вот шамар в лицето на премиера Борисов?

Две малки грешки допусна при задаването на въпроса си. Беше 2 на 0 (2:0), но не за БСП, а за Промяната. Вотът бе звучен шамар с мокър парцал в лицето на премиера в оставка, а не премиера.

Разбира се. Беше един звучен, тежък и болезнен шамар, чийто тътен дълго време няма да излезе от главата му. Президентските избори бяха крахът на ПП ГЕРБ. Нека само отбележа няколко факта: през 2009 година, когато ГЕРБ се появиха на политическата сцена „Сълза и смях“ 1 678 583 българи гласуваха за генералната промяна, която те обещаха. Четири години по-късно, през 2013г.,  ПП ГЕРБ получи подкрепата на  1 081 605 българи. През тези парламентарни избори от 2013 се регистрира спад от  почри 600 000 гласа. След размириците и протестите, през 2014 – 1 072 491 граждани на Бългагария предпочетоха Бойко. През 2011 година, когато за президент бе издигнат Росен Плевнелиев, 1 349 380 души гласуваха за него. Цецка Цачева получи подкрепата на близо 900 000 гражданина на Републиката. Това са фактите, а те говорят много. Смея да кажа, че на българите им писна от мерзостта на партията на Борисов. Това ясно си пролича на президентския вот. Регистрираният спад в подкрепилите ПП ГЕРБ означава, че Борисов трябва да направи равносметка на действията си. Трябва да направи равносметка защо синята карта на България почервеня. Дори трябва да обмисли дали изобщо трябва да бъде лидер на партията. Защото между властта и народа се отвори не дупка, а яма.

За кого гласуваха на 13 ноември българите? За БСП? За генерал Румен Радев? Против ГЕРБ?

Българите гласуваха за промяна. За генерална промяна – за такава, каквато видяха в ГЕРБ през 2009г. Но до такава така не се и стигна. През 2016г. българите видяха същата тази генерална промяна, заложена в личността на генерал Румен Радев. Вятърът на промяната е тук. Набрал бурна скорост. Готов е за действия. Готов е да разбие политическото статукво. Готов е да остави след себе си един уединен български народ. Но истинският порив на вяъра на промяната ще настъпи след предсрочните парламентарни избори.

БСП трябва да са наясно, че това не е тяхна победа. Победата е на българският народ. Аз изключително се радвам, че Корнелия Нинова направи това признание на пресконференцията на 13 ноември. За победа на БСП не може да се говори.

Част от българите дадоха своя вот против безпътицата, която цари, въпреки че се строят магистрали. А тази безпътица, те откриват в лицето на ГЕРБ.

Финален въпрос, Мирославе. Какви са очакванията ти за българския политически живот след предсрочните парламентарни избори?

Аз съм оптимист. Силно се надявам, че след изборите „Септември ще бъде май!“ Но българите трябва да са наясно с едно – че за да се извърви пътят от септември до май – те първо трябва да минат през суровите зимни месеци. Това е пътят до политическата пролет.

Разговорът води: Кмелия МИЛАДИНОВА
Интервюиран: Мирослав МИТКОВ